Защо това не е просто чистене, а много повече?
Когато стане нещо тежко като убийство, нещата излизат извън контрол. Не е само мръсотия или петна. В такива случаи има доста дълбоки психологически причини да не чистите сами след убийство. И не става дума за това дали сте силен или не. Просто цялата ситуация хваща човек отвътре и го стяга. Мозъкът отказва да приеме, че това се е случило наистина. А когато трябва и да го почистиш с ръцете си, нещата стават още по-тежки.
Някои дълбоки психологически причини да не чистите сами след убийство
- Травмата удря веднага, дори и да не го осъзнаеш. Може да си мислиш, че ще се справиш, че просто ще изхвърлиш това-онова и ще забравиш. Обаче след време започва да те натиска. Сънища, натрапчиви мисли, паника при миризма или звук. Човек не си дава сметка, но това си е психическа бомба със закъснител.
- Присъствието на кръв и следи може да отключи блокажи. Понякога само една гледка е достатъчна да те вцепени. Дишането се забавя, ръцете не слушат. Точно в този момент си мислиш – как изобщо започнах това? А после идват и въпросите – дали направих нещо грешно, дали не трябваше да викам помощ?
- Вината не винаги е логична, но е реална. Много хора започват да си задават въпроси, които нямат отговор – можеше ли да предотвратя това, дали съм закъснял, защо не направих нещо? Почистването само подсилва тази вина, защото се оказваш насред всичко – с ръцете си, с очите си, с миризмата. А вината обича точно това – да те държи вътре в кошмара.
- Фокусът се измества от реалната нужда – да се възстановиш. Когато се захванеш сам, губиш време, сили и енергия в нещо, което само те връща назад. Вместо да си дадеш време да излезеш от шока, си вкаран в процес, който те кара да преживееш всичко отново. И после се чудиш защо не можеш да заспиш, защо те стяга гърдите или защо избягваш стаята.
- Може да се появи отвращение към собственото жилище. Когато сам си видял, почистил и изхвърлил всичко, мозъкът ти го запомня. И после дори в най-тихите моменти си припомня какво си направил, къде точно беше петното, какво почувства. Това създава дълготрайна асоциация и хората започват да избягват дома си, без да разбират защо.
Какво още трябва да имате предвид при подобна ситуация?
- Нервната система не обича шок, а това си е чист шок. Всеки организъм реагира различно, но всички имат една граница. Ако я прескочиш с подобна гледка или миризма, се включват защитни механизми. И после не е лесно да ги изключиш. Може да не е веднага, но ефектът се натрупва и избива под формата на тревожност, безсъние, страхове или паника.
- Някои неща просто не са за сам човек. Не става дума за сила или смелост. Просто когато става дума за смърт, не можеш да подходиш като при разлята супа. Това не е разместване на мебели или чистене на мазе. В такъв момент тялото казва „спри“, а ти си мислиш, че трябва да продължиш. И точно там започват проблемите.
- Рисковете не са само психически, а и физически. Кръвта и останалите биологични материали носят зарази. Ако нямаш правилните защитни средства и препарати, може да си навредиш сериозно. А когато човек е в стрес, не винаги мисли трезво. Може да пропуснеш нещо важно или да вдишаш нещо опасно.
- Не е нужно всичко да минава през ръцете ти. Понякога най-смисленият ход е да се отдръпнеш и да се погрижиш за себе си. Не е срамно, не е слабост. Ако си минал през шок, трябва да се възстановиш, а не да се хвърляш в още по-тежка задача. Това не е момент за геройства, а за здрав разум.
- Спомените се връщат, когато най-малко ги чакаш. Дори да се почувстваш добре в момента, има дни, в които всичко се връща. Аромат, звук, петно… И тогава осъзнаваш, че не си излекуван, а само си затиснал всичко навътре.
Ако се стигне до тежка ситуация с насилие или смърт, не се хвърляй веднага да почистваш. Дай си време. И не забравяй, че една обикновена дезинфекция на апартамент не е същото като справяне с последици от убийство. Това си е друга вселена.
Най-често задаваните въпроси
Наистина ли е толкова опасно психически да чистиш сам?
Да. Повечето хора не осъзнават какво им се случва в момента, но след време започват да усещат натиск, безсъние, паника или вина. Това не е нормално почистване, това е преживяване, което се запечатва в мозъка.
Мога ли да се справя, ако се опитам просто да не мисля за случилото се?
Може да ти се струва, че това ще помогне, но подсъзнанието не забравя. Натрупва се. И после се проявява когато си най-уязвим – в съня, в спомените, в поведението ти с другите.
Ако мястото е мое и искам всичко да приключи бързо, не е ли по-добре да го направя веднага?
Звучи логично, но точно тогава е най-опасно. Когато си под емоции, не вземаш най-добрите решения. Понякога забързването е точно това, което те вкарва в още по-голям проблем после.
Може ли да се върна към нормалното след такова преживяване?
Да, но не е лесно. И зависи как ще подходиш. Ако се опиташ да го игнорираш и да почистиш сам, по-скоро ще задълбочиш проблема. Ако обаче си дадеш време и потърсиш помощ, шансът е много по-голям.
Защо хората не говорят за това открито?
Защото темата е трудна, тежка и хората се страхуват да бъдат разбрани погрешно. Но точно заради това е важно да се казва – не се справя всеки сам. И това не е слабост. Това е реалност.
